Monetary and Financial Initiatives Of The Civil Society, Prof. Nikolay Nenovsky

ПАРИЧНИ И ФИНАНСОВИ ИДЕИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Идеите в настоящия текст бяха обсъдени и обогатени в дискусии със студентите и преподавателите по време на второто издание на Софийското бизнес училище, проведено през юли 2013 г.

1. Три са стълбовете върху които се гради всеки социален ред. Това са пазарът – държавата – гражданското общество. Дълги години потискано, деформирано и обсебвано от останалите две институции, най-вече от държавата и партиите, в годините на кризата гражданското общество все повече търси равнопоставеност. Подобни процеси на събуждане на гражданското общество наблюдаваме в последните месеци и в България, макар и в типичните за всяко закъсняло развие, както и за българския културен дух, форми.

2. Докато в рамките на пазара и на държавата връзките и отношенията между хората се осъществяват чрез редица посредници (за пазара това са цените, търсенето и предлагането, а за държавата това са бюрократите и чиновниците), в полето на гражданското общество отношенията между гражданите са преки, без посредници. Тук основни са доверието и личният контакт, типични за пряката демокрация. Засилването на гражданското общество и на преките форми на социално общуване е тласнато от новите информационни и комуникационни системи, които изключително го облекчават, намалявайки трансакциите разходи, асиметрията на информация и неспазването на контрактите.

3. За да бъде обаче гражданското общество достоен партньор на пазара и на държавата, е нужно то да има своята икономическа и финансова основа, своите парични и финансови институции. Без тях, то остава винаги в подчинено състояние, може лесно да се манипулира, и в общи линии осе ограничават до политическите и културни изяви. Реалното изоставането на икономическата, паричната и финансовата база на гражданското общество е характерно за повечето граждански общества в света, в това число и в Европейския съюз. България обаче е пределен случай в това отношение. У нас този въпрос дори не е поставен. Това може да ни се стори странно, при положение, че в повечето европейски страни гъмжи от различни инициативи, а и като се вземе предвид твърдението, че българинът е креативен и смел.

Разбира се липсата на равностойна на държавата и на пазара икономическа основа на гражданското общество трябва спешно да се преодолее. В какви посоки може да се мисли?

4. Накратко казано, гражданите и гражданското общество трябва да станат стопански, паричен и финансов предприемач. Трябва да се търсят инициативи, решения, и проекти, в сферата (но не само), на това, което в повечето европейски страни наричат „социална, солидарна, комунитарна, локална, регионална” и прочее икономика. Разбира се в рамките на посочената група стопанска дейност статистически са включени и редица дейности, които според мен не винаги са пряко и единствено свързани с гражданското общество, а по-скоро са пресечена точка с пазара и държавата (например кооперативите, взаимоспомагателните каси и др.). Въпреки сложностите със дефинициите, може категорично да се заяви, че около 10% от БВП на редица развити страни се създава в този сектор. Във Франция например в този сектор са заети около 2, 5 милиона, а секторът генерира 25% от новата заетост. Също във Франция развитието на социалната и солидарна икономика стават приоритет на две поредни правителства, съществува ресорен министър, в момента се дискутира проектозакон регулиращ този тип дейност.

Паричните и финансовите инициативи на гражданското общество са изключително важни, поради факта, че парите, финансите и банковата система са основите на които се гради властта както на държавата, така и на пазара. Парите, както знаем, са водеща и в определена степен централна институция за всеки социален ред. Какви могат да са конкретните идеи?

5. В началото трябва ясно за се заяви, че така както гражданите имат право да стопанска инициатива, на свободно слово и на сдружения, така те имат право на създаване на пари и на финансови услуги. Не само морално, но и икономически логично е, гражданското общество да стане конкурент и партньор на държавата и на банковата система в полето на паричната и финансова система. Правото на емисия на пари и създаване на финанси е част от демокрацията, то не принадлежи само на държавата и на банките. Паричният суверенитет на гражданите и на потребителите в определен смисъл стои по-високо от този на държавата и пазара. И така както държавата емитира политически пари, така както банките емитират пазарни и банкови пари, така и гражданското общество може и има право да емитира граждански, социални пари.

Вековният историческият опит познава много подобни инициативи, появили се най-вече по време на криза. Красноречиви са примерите от времето между двете световни войни, Великата депресия, след разпада на СССР, неотдавна по време на Аржентинската криза и прочие. Разбира се тези практически опити, успешни в по-голямата си част, бързо са били подчинени от държавата и от банковата система след отминаването на кризата (такъв е случаят с регионалните пари Wӧrgl в Австрия емитирани през 1932/33 и забранени от Централната банка).

Днес, улеснени и от новите информационни технологии, такива инициативи все повече си пробиват път. Често са стимулирани от държавата, която независимо неприязненото си отношение, все повече осъзнава тяхната необходимост и полза.

Сред новия тип дейност на гражданското общество може да изредим многобройните практики социалните пари и социалните финанси, на локалните и регионални пари, на различните видове безпарични и бартерни системи, на банките на времето (където се разменя труд), колективните кредитни и клирингови системи и пр. Схемите често са съчетани с различни модели на социална икономика, здравеопазване, образование, защита на околната среда, грижа за възрастните хора, услуги по домовете, организация на колективни жилища и пр. Такива са практиките в Холандия, Великобритания, Италия, Германия, Швейцария, Франция, Япония, Бразилия, практически всички стремящи се да се развиват държави. В последните години многобройни инициативи се появяват в Испания, Гърция, Португалия, арабските страни (Тунис/банка на времето инициирана от Световната банка). Без да претендира за всеобхватност в доброволната база (Complementary Currency Resource Center) данни през 1992 г. гражданските парични системи са били 20, а през 2011 са вече 224.

Източна Европа изостава, а България я няма. Не е мястото тук да се обясняват причините за това, които са не само идеологически (отхвърлянето на всичко което ни напомня за социализма), но и резултат от интересите както на държавата,  така на редица частни и финансови групи.

6. В началото най-важното. Предложените по-долу идеи за парична организация на гражданското общество почиват на някои основни моменти принципни моменти на функционирането на съвременната парична система. Новата парична организация се базира преди всичко на отхвърлянето на твърдението, че всички познати от учебниците функции на парите, а именно средство за размяна и плащане, средство за мерене, и средство за спестяване, – се изпълняват едновременно от един и същ предмет, който се нарича пари. Както казват известният немски икономист Валтер Ойкен, а и големият специалист по теорията на парите и ученик на Менгер, Симеон Демостенов, – с определения от този тип не се стига далеч, или се стига „най-много до инфлация”. В действителност, познатите ни от учебниците парични функции много често в историята са били разделени, най-вече функцията на мерене от функцията на размяна. Функцията на спестяване и натрупване изобщо не е типична за паричната институция. Тя може да се изпълнява от всеки друг реален или финансов актив. Натрупването и образуването на капитал става чрез други механизми. Парите са създадени за да циркулират, а не да са натрупват и спестяват (затова и паричният лихвен процент дълги години е бил забранен).

Ролята на разделянето на функциите на парите за тяхното разбиране е изключително важно.

Първо, по-лесното – да изясним въпроса с мерната единица. Паричната мерна единица, като всяка мерна единица (метър, килограм и пр.) изисква стабилност във времето. Поради тази причина тук разнообразие не е имало или ако е имало то конверсиите на една мерна единица в друга са били постоянни. Като цяло мярката на ценността, а от тук и меренето и счетоводните записвания на конкретно ниво изискват мерната единица да е стабилна. Най-често и най-успешно меренето се е осъществявало в злато, говорим за златен стандарт. Дори по времето на военния комунизъм на Ленин, в при опит да се изгради икономика без пари, меренето се е вършело в златни рубли, след кратък неуспешен опит да се смята направо в разходи на труд и човешка енергия. По принцип мерната единица не циркулира, тя е идеална. Често мерните единици не са били сечени, или сечени в малко екземпляри, и не са се виждали от широките маси (така както никой не е виждал физически мерната единица метър или килограм).

7. Второ, разменната функция. Тук за да опростим нещата, ще сведем размяната до вътрешна (в рамките на дадена общност) и външна (между общностите). За разлика от мерната единица, разменните средства са реални, те имат физическо присъствие, било то монети,  банкноти, депозити или електронни импулси.

При вътрешните пари, в социалните общности, където има доверие (локални и регионални общности), или пък централна власт е много силна (централизирани авторитарни режими), средството на размяна е непълноценно, било то непълноценни монети, книжни пари или др.

При външните пари, пари между отделните общности, където няма доверие, и които са отношения между суверенитети, парите по принцип са пълноценни (преди всичко злато, ценни метали, при определени изключения световно признати валути и пр.). В социалните общности, в рамките на които няма доверие, властта и държавата е слаба, доминира пазарът, принципите на външните пари проникват вътре в общността. В тези случаи често средството за мерене физически започва да циркулира редом със средството за размяна, което в повечето случаи са пълноценни пари (или ако не са бързо стават такива).

Общо казано, паричните системи се оказват значително по-сложни от колкото сме предполагали, отношенията между паричните функции са много по динамични и многообразни. Като правило най-вредни за развитието на икономиките са били периодите, когато мерната единица е съвпадала с разменното средство, което от своя страна е било монопол на една банка. Тогава промените на паричната маса директно менят счетоводните и мерни пропорции, цените и като цяло до разрушаване на системата. Днес деленето на функциите се опростява от новите технологии, и дава възможност за самостоятелно развитие на мерните и разменните функции, като разменни функции все повече остават на заден план.

8. Да се върнем към предложението за гражданското общество. Моделите по които може да се развият паричните основи на гражданското общество, са многобройни и в никакъв случай не могат да се планират или предскажат. Може със сигурност да твърдим обаче, че те имат ярки икономически и социални функции и почиват върху посоченото разделяне и многообразие на паричните функции.

Първо, в икономически план, създаването на локални и местни пари помага за развитието на териториите и местните икономики, приближава бизнеса до местните нужди, създават локална ликвидност, стимулират търсенето на локални стоки и услуги, и подобряват заетост на локално равнище[1]. Цел, която напълно се вписва в политиката на ЕС. Разбира се създаването на този локален бизнес оборот не отрича а допълва хармонично  стопанските обороти на по-високите нива (национално, европейско, международно и т.н.). Новите пари са граждански пари, те се емитират от гражданско сдружение, кооператив, асоциация или други, но във всеки случай не се основават на принципа на печалба (паричен доход, лихва и т.н., в някои случаи лихвата е отрицателна, за да се стимулира тяхното обращение). Локалните пари са фиксирани едно към едно към националните пари и служат единствено за средство за обращение, спестява се в други активи. Мерната единица остават националните пари, или еврото.

Самият демократичен механизъм на емисия на тези пари (ниско ниво на морален риск, прозрачност, постоянно взаимно наблюдение и бърза обратна връзка в системата) ги прави автоматично уравновесяващи се към нуждите на локалното и регионално стопанство. Търсенето и предлагането им автоматично и много бързо се стиковат и е невъзможна свърхемисия (инфлация). Един от основните важни механизми на локалните пари е по-високата им скорост на обращение, която в определени случаи се ускорява чрез отрицателни лихвени проценти върху тяхното държане (тъй нареченият demurrage). Като цяло това ускорява развитието на местната икономика, а и дава възможност на местните производители и потребители да ограничат своята кредитна зависимост от банковата система и тежестите на лихвените проценти. Така например в Тулуза скоростта на локалните пари (sol violette) е от два до три пъти по-високо от тази на еврото.

В някои експерименти като, бристолският паунд например, местните власти активно участват в развитието на тази идея, плащайки част от заплатите на местната администрация, както и разрешавайки изплащането на местни данъци (до 20%) в локални пари. Това създава търсене на бристолските паунди и разширява значително стопанския им кръгооборот. Трябва да се отбележи, че в редица страни централните банки, въпреки първоначалната им враждебност към този тип услуги, гласно или негласно все повече дават своето съгласие.

В началото на тази година, беше публикуван сериозен емпиричен анализ върху макро ползите от посочените парични системи (автори от Банката за международни разплащания в Базел), и като цяло авторите установяват, че новите парични системи не само подобряват растежа и благосъстоянието, но и създават повече парична стабилност, по ниска инфлация и по-добре разпределен кредит.

9. Второ, важен е социалният момент в емисията на тези пари. В определен смисъл той е дори водещ в сравнение с икономическата рационалност. При тези системи се създава социален капитал, чувство за взаимопомощ, доверието, сплотеността, които автоматично повишават благосъстоянието, или както е модерно да се казва, щастието на гражданите. Това дава възможност за раждането на нови идеи и на нови проекти. Гражданите се приобщават към своите територии, отбелязват се по-ниски нива на безработица, престъпност и пр. Както биха казвали социолозите развиват се нови социални медии, нови форми на език и прочие. Значителни са социалните постиженията от този тип пари в Япония, където местните държавни власти активно ги използват като инструмент за социална политика.

Трябва да се каже, че в посочените парични и финансови модели, на първо място се поставя доверието, и това дистанцира локалните  и социални парични системи от редица други, bitcoin например, която се базира на криптографски ограничения, и то в глобалната интернет общност[2].

10. В рамките на същия тренд на развитие са и тъй наречените „безпаричните модели”, различните схеми, където парите са преди всичко средство за мерене, средство за смятане и счетоводство. Тук се числят не само различните бартерни системи, но и многобройните клирингови инициативи на различни нива, било то локално, регионално, национално или дори наднационално (проектът sucre например, лансиран от Еквадор и редица Латиноамерикански страни с цел премахване на зависимостта им от долара).

Идеята и практиките за клирингите и за безпаричния обмен има дълга история, преди всичко на наднационално равнище, къде успешна, къде неуспешна (напомням само за немските клиринги между войните, за опита на СИВ, за Европейската платежен съюз 1950 – 1958 и в рамките на Плана Маршал и пр.). Тя лежи в редица известни икономически планове (този на Кейнс, днес sucre и пр.). На локално ниво също има редица прецеденти, например междуфирмената кредитна и клирингова система WIR в Швейцария, която успешно функционира от 1929 г, тоест повече от 80 години, и в рамките на която предприятията създават и се кредитират в емитирани от тях пари. Колективните клирингови и кредитни системи стават все по-популярни. Те фунционират на различен принцип от частните клирингови системи, които са на пазарна основа. Механизмите на функциониране и преодоляването на проблемите в рамките на колективните клиринги са добре изучени.

Нещо повече, разнообразието на системи от социални и допълнителни пари, води и до необходимостта те са се свържат, да може да се преминава от един тип пари в други. Това става все по-актуално и доведе до разработването на клирингови системи на няколко нива (програмата с отворен код Cyclos). Такава например е практиката на пет различни по своя характер парични системи в Австрия да се обединят в своеобразна хъб платформа (ZART).

11. В този ред на мисли, проблемите на днешната криза идват логично. Съвременната криза доведе до натрупването на големи между фирмени задължения, в определен смисъл тяхното равнище в България е на едно от най-високите в Европа (2 и повече пъти БВП). Като се има предвид и гигантския частен дълг по принцип (и независимо от ниските нива на публичен дълг), това си е истинска опасност. В България се говори отдавна за решаване на този между фирмен дълг чрез компенсация, но все още нищо не е направено. Опитът на редица региони показват че този тип задлъжнялост ефективно се решат чрез създаването на клирингови кредитни къщи, в която де се използва многостранният клиринг. Това не изисква голям гаранционен фонд и специално отделяне на ресурси. Интересен е паричният проект на кметството и стопанската камара в гр. Нант (разработен от италианския икономист Масимо Амато), където между фирмената система се съчетава със създаването на междуфирмени пари, средство за размяна, които ще се емитират в рамките на системата. Особеното в тази система е, че се предполага частична неконвертируемост на тези нови пари в евро, което е нещо ново за този тип системи.  Френската централна банка няма специфични възражения по този проект, доколкото се ограничават банковите операции на системата. Подобни системи се разработват в други френски и италиански градове, а в Германия и Австрия са популярни от доста време, особено на регионално ниво.

12. И накрая да погледнем европейското измерение на паричната система, където все повече от ясно е, че необходими фундаментални промени. И преди съм споделял своето виждане, че Европейският съюз се нуждае от значително по-комплексно, гъвкава и адаптираща се към различните видове шокове парична система, която да отчита федеративния характер на европейския проект, хармоничното обвързване на над-националното с националното, регионално и локално равнище на социално общуване. В настоящи вид еврозоната е крайно опростена и монопарична система, генетично обречена да предизвика собствения си саморазпад. Още повече, че в настоящия и вид тя е проект на държавата и на банковата система, и не отчита свободния паричен и финансов избор на потребителите и гражданите.

Една посока, в която може да се мисли, е парична система на няколко нива, където еврото ще представлява европейското равнище, ще бъде средство за размяна между отделните страни, общности и региони. Същевременно ще бъде и мерна единица (тя трябва да бъде стабилна, едно от възможните решения е златен стандарт). Ще съществуват и национални пари, регионални и общности пари, които ще обслужват по ниските нива на стопанска и социална дейност. Новите технологии позволяват на всяко от нивата да се организират клирингови системи, които все повече ще превръщат паричните в средство за мерене (повтарям естествено е средство за мерене да е еврото). Този план се приближава до практиката на Европейския платежен съюз функционирал в рамките на плана Маршал, където в рамките на клиринга между държавите плащанията са се осчетоводявали в долари (привързани към златото). Европейския платежен съюз удивително напомня (без да го покрива напълно) на планът на Кейнс за въвеждане на bancor (златна мерна единица) в рамките на световна банка клиринг. Днес прогресът в информационните системи прави този тип проекти технически възможни. Не случайно група немски депутати внесоха проект за възврат към принципите на Европейския платежен съюз, и според тях тази система може да се пусне в рамките на половин година.

Разбира се дискусията за новия паричен ред на Европа тепърва предстои, и това се определя от новите измерения, в които трябва да навлезе стопанската и финансова криза. Идеите имат значение и те са определящи в дългосрочна перспектива, но непосредствените и практически решения винаги са плод от компромис в моментните интереси на различните групи.

Във всеки случай обаче гражданското общество трябва да защитава своите интереси и да лансира своите проекти. Защото от личен опит знам, че е значително по-лесно да пиеш кафе отколкото да си напрягаш мозъка, но само последното може да те доведе до успех.

Софийско бизнес училище

3 август 2013 г.


[1] В българските земи също имало интересни опити. Така например, в периода на Отоманското владичество от XVI до освобождението, са наблюдавани успешни опити за емисия от стана на манастирите локални пари (монети), толерирани като цяло от властите. Този опит е изключително поучителен, до такива изводи стигнахме с д-р Пенчо Пенчев, с когото посветихме специално изследване на църковните и православни пари.

[2] Интересно е, че ще преди няколко години много студенти от УНСС писаха дипломни работи за bitcoin и нито един не се заинтересува от социалните пари, докато във Франция пропорциите сред студентите са обратни.